За съжаление рискът от паразитиране с глисти при кучетата е доста често срещан. Повечето паразитни червеи се намират в чревната система на кучето. Най-известното изключение са сполучливо наречените сърдечни червеи, които живеят в сърдечните камери, белодробната артерия и околните съдове. Има няколко начина, по които кучето ви може да стане гостоприемник на глисти, но за щастие има неща, които можете да направите, за да сведете до минимум риска за кучето си. Ето най-често срещаните начини, по които кучето ви може да се зарази с глисти.
Начини, по които кучетата могат да се заразят с глисти
Замърсена почва
Чревните червеи действат, като предават яйцата си в изпражненията на своите стопани. Когато диво животно, заразено с чревни глисти, остави изпражнения, яйцата на паразитите могат да замърсят почвата. Някои червеи могат да се задържат в почвата с години. Ако кучето ви обича да яде неща в двора или да дъвче пръчки, то може да се зарази с наличните паразити. По този начин кучетата могат да се заразят с кръгли червеи, кучешки червеи или камшични червеи.
От майка им
Някои чревни глисти могат да се предадат от майката на кученцето чрез майчиното мляко. По този начин могат да се предадат кръгли червеи и тения. Кръглите червеи могат да се предават и в утробата, което означава, че могат да се предадат на кученцата още докато са в утробата. Това става чрез плацентарния кръвен поток.
Замърсена вода
Причините, поради които хората трябва да избягват да пият вода от езеро, важат и за кучетата. В допълнение към бактериите, които могат да причинят лептоспироза, замърсената вода може да съдържа и едноклетъчни организми като жиардия и кокцидии, които могат да причинят повръщане и диария.
Копрофагия
В буквален превод това означава „ядене на изпражнения“ – кучетата могат да се заразят с чревни червеи, като консумират заразени изпражнения. Това могат да бъдат изпражнения от диви животни в двора или по време на разходка, изпражнения от други кучета или котки в дома или дори собствените им изпражнения, като се заразяват отново с вече наличните глисти. По този начин могат да се заразят с кръгли червеи, кучешки червеи и камшични червеи. Яйцата на глистите в изпражненията се превръщат в инфекциозни ларви за дни до седмици, така че бързото почистване може да помогне за предотвратяване на повторното заразяване.
Хищничество
Друг начин, по който кучето ви може да се зарази с чревни глисти, е като ловува и яде диви животни, които вече са заразени с глисти. По този начин кучето може да се зарази с кучешки червеи, камшични червеи и тении.
Бълхи
Въпреки че бълхите сами по себе си са паразити, те също могат да бъдат източник на предаване на чревни глисти, а именно тении. Ако кучето ви случайно погълне бълха, докато се почиства, то може да се зарази от ларвите на тениите в червата на бълхата.
Комари
Комарите, известни като преносители на множество заболявания, могат да пренасят дирофиларии не само между кучета и котки, но и между койоти, лисици и други бозайници. За наше щастие имунната ни система е по-добре подготвена да разпознава и унищожава ларвите на дирофилариозата, преди те да се превърнат във възрастни червеи и да ни причинят истински проблеми.
Как да предпазите кучето си от червеи
Може да ви се струва, че глистите просто дебнат, за да заразят кучето ви, но предотвратяването им може да бъде почти толкова просто.
Профилактика срещу бълхи и дирофилария
Ежемесечната профилактика срещу бълхи може не само да помогне за предотвратяване на заразяването на кучето ви с бълхи, но и да намали риска от заразяване с тения. Ако по кучето ви няма бълхи, то не може случайно да погълне бълха и да се зарази с тения. В търговската мрежа се предлагат различни продукти за локално приложение и дори няколко продукта за перорално приложение, които предотвратяват появата на бълхи. Някои продукти могат да бъдат закупени без рецепта, в магазините за домашни любимци, в големите магазини и дори в онлайн магазините. Ако не купувате директно от ветеринарния си лекар, уверете се, че използвате правилната доза за теглото на кучето си. Също така се уверете, че използвате препарат срещу бълхи, предназначен за кучета, за вашето куче.
Никога не използвайте препарат срещу бълхи за кучета при котки и никога не използвайте препарат срещу бълхи за котки при кучета; в най-добрия случай препаратът ще бъде неефективен. В най-лошия случай може да предизвикате дразнене, изгаряния и дори неврологични симптоми.
На пазара се предлагат различни видове препарати за предпазване от дирофилария. Повечето от тях все още са орални дъвки, които се дават ежемесечно, но има една разновидност, която се прилага локално всеки месец, и друг продукт, който се дава като инжекция във ветеринарния кабинет на кучето ви или на всеки 6-12 месеца. Думата „превенция“ е малко погрешно понятие, когато става въпрос за превенция на дирофилария, защото тя действа по-скоро със задна дата, отколкото превантивно. Когато давате на кучето си хапче против дирофилария на първо число от месеца, лекарството всъщност убива всички ларви на дирофилария, на които кучето ви е било изложено през предходния месец. Съществуват обаче различни ларвни стадии на дирофиларията и месечните профилактични препарати не убиват всички тези стадии. Ето защо е наложително превенцията срещу дирофилария на вашето куче да се прилага навреме всеки месец, а не на всеки втори месец и т.н.
Допълнителен бонус при пероралната превенция срещу дирофилария е, че повечето от тях предотвратяват и кръглите и кучешките червеи. Някои от тях дори предотвратяват появата на камшични червеи. Макар че това е определено предимство и начин за предотвратяване на чревни глисти, продължителността на ефикасността на профилактиката на тези глисти може да не е цели 30 дни, колкото е при дирофилариите. Инжекционната форма на превенция срещу дирофилария може да унищожи всички глисти, които кучето ви може да има в момента на инжектирането, но този продукт няма дълготраен ефект за превенция на чревни глисти. Локалната форма на превенция срещу дирофилария, за съжаление, изобщо не предотвратява и не лекува чревните глисти при кучетата.
Рутинни проверки на изпражненията
Рутинните проверки на изпражненията са задължителни. Повечето ветеринарни кабинети препоръчват да се проверява проба от изпражненията на всеки шест до 12 месеца. Ако кучето ви получава препарат за предпазване от дирофилария, който не осигурява защита от чревни паразити, ветеринарният лекар може да препоръча по-чести проверки на изпражненията, за да провери за евентуални паразитни инфекции.
