Мегаезофагус при котки

Мегаезофагът е състояние, което може да се появи при котки от всички възрасти и породи, като придобито заболяване или като състояние, с което те се раждат. Сиамските и абисийските котки могат да бъдат предразположени към наследствена форма на мегаезофаг. Котките с мегаезофаг не могат да преглъщат правилно храната си и най-честият симптом, който проявяват, е регургитация. Или пък изплюват несмляната храна, преди тя да стигне до стомаха. Мегаезофагът не е заразно заболяване. То може да бъде причинено от основен болестен процес, генетична аномалия, увреждане на нервите, травма или токсини. В някои случаи причината е неизвестна. Мегаезофагусът обикновено изисква доживотно лечение, включително специални методи за хранене и лекарства, за да се гарантира, че котките получават правилно хранене и избягват медицински усложнения. Някои видове мегаезофаг могат да бъдат лекувани хирургично, но вероятно котките все пак ще се нуждаят от грижи и наблюдение през целия живот.1

Какво представлява мегаезофагът при котките?

Мегаезофагът се развива при котките, когато хранопроводът – мускулната тръба в гърлото, която свързва устата със стомаха – не е в състояние да придвижва правилно храната надолу към стомаха. При това състояние мускулите на хранопровода не се свиват нормално и той става разширен, слаб и вял. Неспособността на мускулите да се свиват нормално е проблем, наречен дисмотилитет или хипомотилитет. Храната може да се събере в хранопровода и котките да изхвърлят неразградената храна обратно нагоре малко след като са се опитали да ядат.

Симптоми на мегаезофагус при котките

В зависимост от основната причина симптомите на мегаезофага могат да се проявят още при котенцата или да се развият по-късно при котки на всякаква възраст. В случаите, когато животното повръща храна и вода, мегаезофагът трябва да бъде силно подозиран като потенциална причина.

Симптоми

• Регургитация
• Затруднено преглъщане
• Кашлица или затруднено дишане
• Прекомерно слюноотделяне/потискане
• Загуба на тегло
• Невъзможност за наддаване на тегло
• Изпускане на секрет от носа
• Треска
• Изпъкналост в областта на шията

Регургитация

Регургитацията е най-честият симптом на мегаезофага2. Регургитацията може да прилича на повръщане и е важно да се опитате да разграничите двата симптома. Регургитацията е пасивен процес, при който котката може да изглежда, че изплюва храна или вода без особени усилия след хранене или пиене. Регургирането може да се появи в рамките на няколко минути след хранене или няколко часа по-късно. За разлика от това повръщането е активен процес, включващ контракции на коремните мускули, които могат да бъдат продължителни, преди храната или течността да бъдат изхвърлени от стомаха. Повърнатата храна може да е полуразградена. Котките, на които им предстои да повръщат, могат да станат неспокойни, да облизват многократно устните си и да издават звуци на пищене, но тези действия не са свързани с регургитация.

Затруднено преглъщане

Тъй като при наличие на мегаезофаг храната не може да се придвижва нормално по гърлото, котките изпитват затруднения при преглъщане на храна и вода. Котките могат многократно да се опитват да преглътнат и храната може да изпадне от устата им, когато се опитват да ядат. Някои котки могат също така да се притеснят, докато се хранят.

Кашлица или затруднено дишане

Котките с мегаезофаг са изложени на висок риск от аспирационна пневмония, която може да се прояви като кашлица, затруднено дишане, летаргия, треска и/или необичайно бърза дихателна честота. Аспирационната пневмония се появява, когато при регургитация храната или водата по невнимание попаднат в дихателните пътища. Това причинява възпаление и инфекция в белите дробове и може да доведе до сериозна, животозастрашаваща пневмония.

Прекомерно слюноотделяне/понижаване

Котките не могат да преглъщат слюнката си и могат да проявят симптоми на прекомерно слюноотделяне и постоянно мокра козина и кожа около устата, шията и гърдите.

Загуба на тегло

Мегаезофагът пречи на нормалното храносмилане на храната, тъй като храната не може да достигне до стомаха, за да бъде разградена и използвана от организма на котката за хранителни вещества. В резултат на това котките с мегаезофаг стават недохранени и започват да губят тегло. Те могат да имат и лошо състояние на тялото, неподдържана козина и ниска енергия.

Невъзможност за наддаване на тегло

Котенцата с вроден мегаезофаг – което означава, че заболяването е налице от раждането – не успяват да наддадат нормално на тегло в сравнение с други котенца на същата възраст. Те могат да изглеждат по-малки от другите си другарчета или да са слаби и слаби.

Изпускане на нос

При инфекция или възпаление на синусите може да се появи секрет от носа. Това може да се дължи на регургитация, водеща до респираторни инфекции и пневмония, както и на цялостното им лошо здравословно състояние, което ги прави по-податливи на инфекциозни заболявания. Котките могат да кихат, кашлят и/или да имат постоянен секрет от носа.

Треска

Котките с аспирационна пневмония могат да имат висока температура, дължаща се на инфекцията. Симптомите на треската включват ниска енергия, нежелание за движение или общуване, загуба на апетит и криене.

Издутина в гърлото

Храната може да се събере в хранопровода, което води до издуване или подуване на гърлото. Това се наблюдава рядко и е най-видимо в долната част на шията, близо до мястото, където тя се съединява с рамото, известно като гръден вход.

Причини за мегаезофагус

Мегаезофагът се причинява от вродени или придобити състояния. Вродените състояния са налице при раждането, могат да бъдат унаследени и обикновено се проявяват при малки котенца. Тези състояния често стават най-очевидни, когато котенцата се отбият и започнат да се хранят с твърда храна.1

Придобитите състояния най-често се развиват по-късно при млади и възрастни котки. Мегаезофагът може да бъде и идиопатичен, което означава, че състоянието възниква, но причината не е известна.

Причините включват:

• Неправилна нервна функция в част (или целия) хранопровод и/или неправилно движение на мускулите в хранопровода. Сиамските котки може да са по-склонни към наследствени причини за това.
• Вродени аномалии на съдовия пръстен – наличие на анормални кръвоносни съдове, които стесняват хранопровода3
• Идиопатичен – причината е неизвестна
• Запушване на хранопровода-чуждо тяло, тумор
• Стриктура на хранопровода-всичко, което причинява белези и/или стеснение на хранопровода, може да повлияе на моториката и да доведе до мегаесфаг
• Възпаление на хранопровода
• Нервно-мускулни разстройства – миастения гравис, тетанус, ботулизъм, болести на гликогеновото съхранение
• Заболявания на автономната нервна система
• Инфекциозни заболявания, причиняващи мускулно възпаление
• Хипоадренокортицизъм
• Тумори
• Полипи
• Имуномедиирани нервни нарушения
• Токсини – олово, органофосфати, змийска отрова, някои лекарства4

Диагностика на мегаезофага при котки

Ако Вашата котка проявява симптоми на мегаезофаг, Вашият ветеринарен лекар ще извърши пълен физически преглед и ще проведе допълнителни изследвания, за да определи дали може да се установи основната причина. Тези тестове включват:

• Кръвни изследвания за откриване на аномалии като ендокринни заболявания, инфекции и токсини.
• Специализирани тестове за оценка на състояния като миастения гравис
• Рентгенови снимки на гръдния кош и шията – възможно е да се използва видима на рентгеновите снимки течност, която котката ви поглъща, за да се получи повече информация за структурата и подвижността на хранопровода.
• Флуороскопия – непрекъснато рентгеново изображение, което може да покаже движението на хранопровода
• Ендоскопия – прокарване на камера в хранопровода и горната част на стомашно-чревния тракт, докато котката ви е под анестезия.

Лечение

Ако основната причина за мегаезофага може да бъде установена, тя трябва да се лекува. В зависимост от причината, специфичното лечение може да включва медикаменти или операция за коригиране на състоянието. Например анормалните кръвоносни съдове, които стесняват хранопровода, наречени аномалии на съдовия пръстен, могат да се лекуват с операция. Независимо от основната причина, повечето котки вероятно ще се нуждаят от доживотна помощ, за да се справят със симптомите на мегаезофага.

Лечението на мегаезофага, независимо дали причината е известна или не, изисква поддържащи грижи, за да се помогне на котките да се хранят и да се намали рискът от усложнения като аспирационна пневмония. Котките трябва да се хранят с многократни малки хранения с висококалорична каша. Купичките за храна трябва да бъдат повдигнати, така че котките да стоят на задните си крака, докато се хранят. При това положение се използва помощта на гравитацията, за да се придвижи храната надолу към стомаха. Котките трябва да останат в повдигнато положение в продължение на 30 минути след хранене. Можете да постигнете това, като държите котката в изправено положение на ръце или през рамо, или като носите котката в слинг.

Вашият ветеринарен лекар може също така да предпише лекарства, които увеличават движението на хранопровода, антибиотици за лечение на инфекции и антиациди, ако в хранопровода има възпаление.

Прогноза за котките с мегаезофаг

Прогнозата за мегаезофага зависи от основното заболяване и от това дали то е лечимо. Усложнения като аспирационна пневмония, дехидратация и недохранване влошават прогнозата. Някои форми на вроден мегаезофаг могат да се подобрят с възрастта, но идиопатичният мегаезофаг обикновено има лоша прогноза, особено ако има свързани усложнения. Ако основната причина може да бъде лекувана и излекувана, симптомите на мегаезофага могат да изчезнат. В други случаи мегаезофагът при котките може да прогресира и да доведе до ранна смърт.4

Как да предотвратим мегаезофага

Повечето причини за мегаезофаг не могат да бъдат предотвратени, но могат да се предприемат някои действия за избягване на някои форми на мегаезофаг при котките.

• Не развъждайте животни, за които се предполага, че имат наследствени причини за мегаезофаг
• Предотвратете поглъщането на чужди тела – дръжте играчките и другите предмети, които котката ви може да погълне, вдигнати и недостъпни. Ако има съмнение за обструкция, незабавно потърсете ветеринарен лекар за лечение.
• Ако хранопроводът е възпален, лекувайте незабавно и агресивно според препоръките на ветеринарния лекар.
• За да предотвратите увреждане на хранопровода, винаги подавайте вода на котките чрез спринцовка, след като им дадете хапче, за да сте сигурни, че хапчето е отмито в стомаха.

Ако подозирате, че домашният ви любимец е болен, незабавно се обадете на ветеринарния си лекар. За въпроси, свързани със здравето, винаги се консултирайте с вашия ветеринарен лекар, тъй като той е прегледал вашия домашен любимец, познава историята на здравето му и може да даде най-добрите препоръки за вашия домашен любимец. Източници на статиите Point Pet използва само висококачествени източници, включително рецензирани проучвания, за да подкрепи фактите в нашите статии. Прочетете нашия редакционен процес, за да научите повече за това как проверяваме фактите и поддържаме съдържанието си точно, надеждно и заслужаващо доверие.

1. Pearson, LK. Вродени и унаследени нарушения на храносмилателната система при котките. Merck Veterinary Manual, октомври 2020 г.

2. Даунинг, Р, Хънтър, Т. Моето куче току-що беше диагностицирано с мегаезофаг. Какво означава това? Болници за животни VCA. Достъпен на 31 май 2022 г.

3. Bascuñán A, Regier PJ, Case JB, et al. Аномалии на съдовия пръстен при котките: 20 случая (2000-2018 г.). Vet Surg. 2020. 49(2):265-273

4. Eddlestone, Susan, et al. Megaesophagus. Compendium, февруари 2012 г.; 34 (2). Достъпен на 31 май 2022 г.