В тази статия Разширяване
- Какво представлява хистиоцитомът?
- Симптоми
- Причини
- Диагностика
- Лечение
- Прогноза
- Профилактика
Хистиоцитомите изглеждат страшни, но не са опасни. Надигнати, зачервени и понякога разязвени, тези доброкачествени образувания обикновено не са болезнени или сърбящи за кучетата. Хирургично лечение се препоръчва само ако подутината нарасне достатъчно, за да притеснява кучето или собственика. Съществуват обаче подобни подутини, които могат да показват паразити или злокачествени образувания, затова се препоръчва ветеринарен преглед, за да се провери видът на израстъка по кожата на кучето ви.
Какво представлява хистиоцитомът?
Хистиоцитомът е вид доброкачествено (нераково) образувание на кожата, което обикновено се наблюдава при млади кучета. Те произхождат от клетките на Лангерханс (наричани още хистиоцити), които помагат за защитата на организма на кучето от чужди „нашественици“ по кожата, като полени, бактерии или гъбички.
Симптоми на хистиоцитома при кучетата
Хистиоцитомите най-често се срещат при кучета на възраст три години и по-малко. Обикновено те се появяват внезапно и се откриват случайно, когато стопаните галят кучетата си. Тъй като хистиоцитомите причиняват малко или никакво дразнене, кучетата обикновено не предупреждават стопаните за тях чрез драскане, близане или дъвчене.
Симптоми
- Малка, безкосместа, червена(и) бучка(и)
- Гладка кожна повърхност
Тези образувания са надигнати и обикновено имат гладка повърхност, което им придава вид на копче. Обикновено се появяват по главата, шията, ушите или крайниците на кучето, но могат да се появят и на други места по тялото му. Те могат да бъдат с диаметър до четири сантиметра, но обикновено са с размер под два сантиметра.
Какво причинява хистиоцитомите при кучетата?
Хистиоцитоми могат да се появят при всяка порода кучета, но някои породи, при които се срещат по-често, са боксери, булдози и ретривъри с плосък косъм.
Въпреки че самите хистиоцитоми не са ракови, на микроскопско ниво те принадлежат към по-широка класификация на образувания, известни като кръглоклетъчни тумори. Не е известна причината за появата на тези тумори, някои от които могат да се превърнат в ракови.
Как ветеринарите диагностицират хистиоцитомите при кучетата?
Ако кучето ви внезапно получи бучка или подозирате, че кучето ви може да има хистиоцитом, вашият ветеринарен лекар ще започне с обстоен преглед и снемане на анамнеза за кучето ви.
В тази статия Разширяване
Какво представлява хистиоцитомът?
Симптоми
Причини
Диагностика
Лечение
Прогноза
Профилактика
Хистиоцитомите изглеждат страшни, но не са опасни. Надигнати, зачервени и понякога разязвени, тези доброкачествени образувания обикновено не са болезнени или сърбящи за кучетата. Хирургично лечение се препоръчва само ако подутината нарасне достатъчно, за да притеснява кучето или собственика. Съществуват обаче подобни подутини, които могат да показват паразити или злокачествени образувания, затова се препоръчва ветеринарен преглед, за да се провери видът на израстъка по кожата на кучето ви.
Какво представлява хистиоцитомът?
Хистиоцитомът е вид доброкачествено (нераково) образувание на кожата, което обикновено се наблюдава при млади кучета. Те произхождат от клетките на Лангерханс (наричани още хистиоцити), които помагат за защитата на организма на кучето от чужди „нашественици“ по кожата, като полени, бактерии или гъбички.
Симптоми на хистиоцитома при кучетата
Хистиоцитомите най-често се срещат при кучета на възраст три години и по-малко. Обикновено те се появяват внезапно и се откриват случайно, когато стопаните галят кучетата си. Тъй като хистиоцитомите причиняват малко или никакво дразнене, кучетата обикновено не предупреждават стопаните за тях чрез драскане, близане или дъвчене.
-
Симптоми
-
Малка, безкосместа, червена(и) бучка(и)
-
Гладка кожна повърхност
-
Тези образувания са надигнати и обикновено имат гладка повърхност, което им придава вид на копче. Обикновено се появяват по главата, шията, ушите или крайниците на кучето, но могат да се появят и на други места по тялото му. Те могат да бъдат с диаметър до четири сантиметра, но обикновено са с размер под два сантиметра.
