Глистите са често срещан чревен паразит при кученцата. В зависимост от вида те смучат кръв или отхапват от стената на тънките черва на кучето, което може да доведе до силно кървене.
Всички кучета са податливи на глисти, но кученцата са изложени на най-висок риск, тъй като може да нямат имунитет срещу глистите, който обикновено развиват възрастните кучета. Въпреки това, тениите са вредни за кучетата и могат лесно да се разпространят в околната среда и дори сред хората, затова ветеринарното лечение е важно. Имунитетът не е задължително да изчисти всички паразити, но помага да се намали тяхното въздействие.
Глисти при кучетата
Заболеваемост от глисти
Няколко вида глисти засягат кучетата. Ancylostoma caninum е най-важният и заедно с Ancylostoma braziliense се среща в топъл климат.1 Uncinaria stenocephala също понякога засяга кучета и се среща в хладен климат. Най-голяма честота на заболяването е установена в южните щати, където по-високата влажност и температурни условия осигуряват идеална среда за паразита.
Жизнен цикъл на дървениците
Възрастните червеи са дълги около половин инч. Те се чифтосват в червата на кученцето, а женските снасят яйца, които се отделят с изпражненията. Яйцата се излюпват за около седмица и инфекциозните ларви се развиват по-нататък в околната среда. В топли и влажни условия ларвите могат да живеят два месеца. Предпочитат песъчлива почва, но могат да пълзят по тревата в търсене на гостоприемник.
Как кученцата се заразяват с дървеници
Кучетата могат да се заразят по няколко начина. Кученцата могат да прихванат ларви от почвата или изпражненията. Често срещан начин е поглъщането на паразита след вдишване на миризми или облизване. Ларвите могат също така да проникнат директно в кожата, обикновено през възглавничките на краката на кучето.1 Ларвите на инфекциозните кучешки червеи са способни да проникнат в човешката кожа, причинявайки кожен ларвен мигранс, при който мигриращите ларви в кожата причиняват малки, червени сърбящи пътечки. Кучетата могат да се заразят и при консумация на заразена мишка или хлебарка.
След като бъдат погълнати или проникнат през кожата, на незрелите червеи им трябват около две седмици, за да мигрират в кръвния поток, през белите дробове и в червата, където съзряват. Когато кучето е по-възрастно и има изграден имунитет срещу паразита, ларвите може никога да не достигнат белите дробове, а да останат в спряно развитие в различни тъкани по цялото тяло.
Когато кучето забременее, червеите мигрират към млечните жлези и впоследствие заразяват кученцата скоро след раждането им, когато кученцата се кърмят.1 При мъжките и небременните женски кучета ларвите, заразяващи тъканите, могат да „изтекат“ обратно в кръвообращението, да узреят и да се превърнат в размножаващи се възрастни.
Признаци за наличие на червеи
Глистите причиняват загуба на кръв, което води до анемия.1 Признаците на анемията включват бледи венци, слабост, слаб растеж и загуба на тегло. Когато малките кученца са изложени за пръв път на тения, те нямат естествена защита и бързо могат да бъдат поразени от масивна инвазия. Острото заболяване от глисти възниква внезапно и освен признаците на дълбока анемия, тези кученца могат да имат кървава до черна катранена диария. Тежката инвазия може да доведе до внезапен колапс и смърт.
Възрастните кучета по-често развиват хронични или продължаващи заболявания. Някои породи, като хрътките, са склонни към хронични инфекции с дървеници и често не проявяват признаци. Кучетата, които са стресирани, недохранени или се намират в регион, където са разпространени кучешките червеи, са изложени на най-висок риск. Хроничната инфекция обикновено се характеризира с лека диария или повръщане, но може да стане сериозна при кучета с понижен имунитет. При тежко болни или анемични животни се налага хоспитализация.
Диагностициране на глисти
Глистите се диагностицират чрез откриване на яйца при микроскопско изследване на изпражненията. Въпреки това малките кученца могат да страдат от остро заболяване без наличие на яйца, ако глистите са твърде млади, за да се размножават.1
Лечение и усложнения
Няколко лекарства и комбинации от лекарства са одобрени за лечение на инфекции с глисти.1 Лекарствата се прилагат в дози, определени по време, за да убият възрастните червеи и съзряващите ларви, но може да не изчистят ларвите в спряно развитие в други тъкани. Важно е да следвате инструкциите на вашия ветеринарен лекар при лечението на кученцето, за да сте сигурни, че всички глисти са премахнати.
Понякога по-възрастните кучета с продължаващо излагане на въздействието на паразита развиват дерматит от кучешки червеи на мястото на проникване в кожата. Това най-често засяга възглавничките на краката и се нарича поддерматит, причинен от глисти. Лапите на кучето стават болезнени, подуват се, усещат се горещи и стават меки и гъбести. Без лечение възглавничките на краката могат да се отделят, ноктите да се деформират, а възглавничките да станат сухи, дебели и напукани. Лечението е подобно на лечението на чревната инвазия, но може да включва няколко допълнителни стъпки.
Предотвратяване на кучешките червеи
Предотвратяването на заразяването с глисти може да се осъществи само като не се позволява на първо място да се заразяват с глисти, което в някои ситуации може да е трудно да се направи. Месечната профилактика срещу дирофилария, препоръчана от ветеринарния лекар, е едно от нещата, които можете да направите, за да помогнете за контролирането на дирофиларията.1 В противен случай женските кучета, които ще бъдат развъждани, трябва да получават лекарства против глисти, както е предписано от ветеринарния лекар, за да се намали предаването на ларвите на кученцата.
Всички кученца трябва да бъдат заведени на ветеринарен лекар веднага и да бъдат обезпаразитявани на интервали, указани от ветеринарния лекар. Важно е също така да се проверяват периодично проби от изпражненията на кученцата. Дори ако пробата от изпражненията не показва наличие на глисти, често се налага обезпаразитяване на кученцата, тъй като не всяка проба от изпражненията показва яйца на глисти.
Практикуването на добра хигиена е изключително важен компонент от предотвратяването на заразяването с глисти.1 Незабавно почистете двора от изпражненията, за да намалите пренасянето на ларви в околната среда. Най-голям риск от експозиция на открито има във влажни и сенчести места, затова поддържайте местата за отглеждане сухи и чисти.
Пряката слънчева светлина ще помогне за ограничаване на популацията на червеите в околната среда. За гравирани или пясъчни площадки може да е от полза използването на каменна сол или боракс, които ще убият ларвите; тези вещества обаче убиват и тревата.
