Понякога добронамерени собственици на домашни зайци обявяват, че са „освободили заек, за да може той да живее в дивата природа“. Този човек може да си мисли, че постъпва правилно, като пуска домашния си любимец на свобода, за да живее „както му е писано да живее“.“Проблемът с тази логика е, че опитомените зайци всъщност никога не са били предназначени да живеят в дивата природа. За съжаление, заекът вероятно няма да е жив дълго.
Опитомени зайци и основни инстинкти
Ако вашият опитомен заек избяга от кошарата си, той инстинктивно ще си изкопае дупка, подобно на европейските си предци – Oryctolagus cuniculus. Дотам стигат уменията за оцеляване на опитомения заек. Изгубени са важни инстинкти и физически характеристики, които предпазват зайците в дивата природа. Опитомените зайци не се нуждаят от тези умения. Някои основни инстинкти остават; те са хищни животни и продължават да се държат като такива. Острите, диви способности, които са необходими за оцеляването на заека, обаче са размити от поколенията и поколенията на опитомяване.
Неспособност за бягство от хищници
Един от факторите, които веднага действат срещу опитомените зайци в дивата природа, са „изкуствените“ цветове на козината им. Любителите на зайци са развъдили много цветове и шарки в козината на домашните зайци. Тези неестествени цветове невинаги се съчетават с дивата и естествената среда и правят домашните зайци лесна плячка. В дивата природа тези животни се превръщат в много лесни мишени и привличат всички хищници в района, включително ястреби, лисици, сови, койоти, еноти и дори домашни кучета.
Някои домашни зайци носят цвета на предците си – агути (кафяво с грип), което им дава леко предимство пред неестествено оцветените им събратя. Дори и с по-подходящо маскирана козина, опитоменият сорт все още не притежава фино усъвършенстваните способности за откриване или избягване на хищници, каквито има дивият заек. В зависимост от породата телата на домашните зайци обикновено са по-тежки от тези на дивите, което ги прави по-бавни при бягство от хищник. Домашният заек може да усети опасността, но често е твърде късно. Дори и да отскочи, за да се скрие, той просто не е подготвен да оцелее сам дълго време. Дивите зайци са експерти в търсенето на храна в естествената си среда, докато домашните зайци не са такива и по-трудно ще намерят храна в природата.
Като цяло дивите памучни зайци (Sylvilagus spp.) имат продължителност на живота около една година – може би три, ако са много, много умни. Ако домашен заек, който е „пуснат на свобода“, оцелее една година, това се дължи на чист късмет. Повечето хора имат сърце на правилното място, но не разчитат на тези шансове, когато пускат заека си на свобода. Домашните зайци продължават да бъдат най-безопасни, щастливи и здрави, когато са под нашите грижи.
Ако имате домашен заек, за който вече не можете да се грижите, най-сигурно е да го дадете за осиновяване и да не го пускате на свобода навън. Вашият ветеринарен лекар, съседи или приятели могат да ви помогнат в намирането на безопасен и щастлив осиновителски дом за вашия домашен заек.
