Припадъци при кучета

Припадъците, които понякога се наричат конвулсии или припадъци, могат да се появят при кучетата по много различни причини. Най-честата причина е идиопатичната епилепсия. Припадъкът възниква, когато мозъчната кора на мозъка функционира по необичаен начин, което води до необичайно поведение или движения. Причината за това неправилно функциониране може да бъде физическа аномалия, излагане на токсични вещества, травма или заболяване. Въпреки че всяка порода кучета може да получи пристъп, някои породи, включително немски овчарки, бигли, хъскита, акита и лабрадорски ретривъри, са предразположени към епилепсия.

Какво представлява припадъкът?

Припадъкът е симптом на неврологично нарушение в мозъка на кучето. Съществуват много причини за припадъците – от анатомични до свързани с околната среда, но всички те водят до временно прекъсване на нормалните електрически импулси в мозъка на кучето. Проявите на припадъците варират от моментно изгубване на съзнанието до пълни физически конвулсии.

Епилептичен статус

Продължителен припадък (над пет минути) или поредица от припадъци, които се появяват в бърза последователност, се нарича епилептичен статус. Това е спешен медицински случай. Ако не се лекува, този вид припадък може да доведе до увреждане на мозъка, хипертермия (повишена телесна температура) и смърт. Кучетата в епилептичен статус се нуждаят от хоспитализация и може да се наложи постоянно вливане на лекарства, за да се спрат пристъпите.

Симптоми на гърчове при кучета

Съществуват три фази на симптомите, които характеризират припадъците, както следва:

1. Предиктална фаза: Кучето ви може да усети, че нещо не е наред, преди да настъпи пристъпът, и да се държи странно (да се движи, да хленчи, да носи камъни или играчки, да се блъска в стени или мебели или да се държи летаргично). Наричана още продрома, тази фаза може да продължи от няколко секунди до няколко дни, а симптомите обикновено са незабележими, така че може да не разберете, че нещо не е наред.
2. Иктална фаза: Това е фазата, която вероятно ще забележите и ще класифицирате като пристъп, независимо от неговата тежест. Вашето куче може да прояви загуба на съзнание, да се взира в пространството, да тича в кръг или да се гърчи. Тази фаза може да продължи от няколко секунди до няколко минути и се счита за активната фаза на припадъка.
3. Постиктална фаза: Тази фаза може да продължи от минути до часове. Освен обилното задъхване, симптомите могат да бъдат незабележими и да останат незабелязани. След припадъка кучето може да изглежда апатично или депресирано. Някои кучета пък изглеждат неспокойни и за известно време се движат непрекъснато. Това се нарича постиктален период и продължителността на възстановяването може да бъде доста различна.1

По време на икталната фаза на припадъка симптомите се проявяват като необичайни моторни (двигателни) симптоми, необичайни поведенчески симптоми или комбинация от двете. Следните симптоми са често срещани, но могат да бъдат тревожни:

Симптоми

• Кучето ви може да покаже промени в нивото на съзнание или дори да изпадне в безсъзнание по време на пристъп.
• Възможно е да има промяна в тонуса на мускулите, което да доведе до сковаване на краката и врата.
• Възможно е да се наблюдават потрепващи движения на мускулите и/или гребане на краката на кучето.
• Лицевите мускули също могат да бъдат включени в пристъпната активност, което да доведе до трептене на клепачите на кучето ви или до силно отваряне и затваряне на устата.
• Вашето куче може временно да загуби контрол над телесните си функции и да уринира, дефекира или слюноотделя прекомерно.

При първите признаци на пристъп е важно да се уверите, че кучето ви е на безопасно място, където не може да си удари главата или да падне, докато изпитва потенциално силни, стържещи движения. Дръжте ръцете и лицето си далеч от устата на кучето си по време на пристъп, защото кучето не може да контролира движенията си и може да ви ухапе неволно.

Ако кучето ви има повтарящи се пристъпи, вероятно ще свикнете с „рутината“ бързо да премествате кучето си на безопасно място (ако е възможно) и да имате под ръка хартиени кърпи за почистване на слюнка, урина и изпражнения.

Илюстрация: The Spruce / Michela Buttignol

Големи припадъци

Това са генерализирани моторни припадъци, които обхващат цялото тяло. Кучето, страдащо от голям пристъп, може да падне, да стане сковано и да разтърси силно цялото си тяло. Много кучета слюноотделят или имат пяна на устата, а някои неволно уринират и/или дефекират. Кучетата могат също така да се изразяват вокално, като по време на припадъка хленчат и ръмжат.

Групови пристъпи

Клъстерите са сериозни припадъци, отличаващи се с множество големи припадъци в рамките на 24 часа, които могат да се появят в бърза последователност, което увеличава тяхната тежест и риска от появата на епилептичен статус.

Психомоторни пристъпи

Психомоторните припадъци се характеризират със странно поведение, което продължава само минута или две. Например кучето Ви може внезапно да започне да гони опашката си или да се държи така, сякаш вижда неща, които не са там.

Огнищни припадъци

Най-малко сериозният вид, тези припадъци са ограничени до определена част от тялото и може да не изглеждат като нещо повече от потрепване на лицевите мускули или крайниците на кучето.

Причини за припадъците

Припадъците имат различни причини и различни външни влияния могат да предизвикат припадъци при чувствителни кучета. Често срещаните причини за кучешки припадъци включват следното:

• Идиопатична епилепсия (обикновено се счита за наследствена, без да е известна анатомична причина или причина от околната среда)
• Промяна на мозъчната дейност (заспиване, събуждане или изпитване на висока степен на стимулация/възбуда)
• Алергизиращи съставки в храната за кучета (розмарин, глутен, зърнени храни)
• Токсични химикали (домакински почистващи препарати, пестициди)
• Токсини от насекоми или змии (от ужилвания и ухапвания)
• Портосистемен (чернодробен) шънт
• Мозъчен тумор (злокачествен или доброкачествен)

Диагностика на припадъците при кучета

Ако кучето ви получава пристъп за първи път, обадете се на ветеринарния си лекар, който ще ви помогне да стабилизирате кучето си, ако е необходимо. Следващата стъпка ще бъде провеждането на диагностични тестове, като се започне с кръвни изследвания (ТГС, черен дроб, щитовидна жлеза) и физически преглед. Ако първоначалните тестове са неубедителни, ветеринарният невролог може да направи компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс или да направи прослушване на гръбначно-мозъчната течност (ГМТ), за да събере допълнителна информация за състоянието на кучето ви.

Лечение и профилактика

Ако се изключат мозъчни малформации, мозъчни тумори, възпаление на мозъка или проблеми с черния дроб, тогава кучето ви вероятно ще бъде диагностицирано с идиопатична епилепсия и ще бъде лекувано с антиконвулсивни лекарства за предотвратяване или намаляване на появата на пристъпи.

Лекарства с рецепта

Вашият ветеринарен лекар може да ви предпише едно или повече антиконвулсивни лекарства за контролиране на пристъпите на кучето ви:2

• Фенобарбитал
• Калиев бромид (KBr)
• Примидон
• Имепитоин
• Зонисамид
• Keppra (леветирацетам)

При много кучета има период на опити и грешки с антиконвулсивната терапия. Лекарствата могат да се комбинират, коригират или сменят, докато се регулират пристъпите на вашето куче. В много случаи трябва редовно да се извършват лабораторни изследвания, за да се проследява реакцията на кучето ви към лекарствата и цялостното му здравословно състояние.

Прогноза за кучета с припадъци

Повечето ветеринарни лекари няма да започнат фармацевтично лечение, ако пристъпите се появяват по-рядко от веднъж месечно. Както при всяко лекарство, тези лекарства имат странични ефекти. Ако те помогнат за овладяване на пристъпите на кучето ви, може да се окаже, че ползите надвишават рисковете. След започване на лечението с лекарства те често са необходими за цял живот и трябва да се дават поне два пъти дневно. Въпреки че това е голяма отговорност, тя може да помогне за удължаване на живота на кучето ви. Много кучета с епилепсия водят щастлив, нормален живот с редки пристъпи.

Ако подозирате, че домашният ви любимец е болен, незабавно се обадете на ветеринарния си лекар. По въпроси, свързани със здравето, винаги се консултирайте с ветеринарния си лекар, тъй като той е прегледал вашия домашен любимец, познава историята на здравето му и може да даде най-добрите препоръки за вашия домашен любимец. Източници на статиите Point Pet използва само висококачествени източници, включително рецензирани проучвания, за да подкрепи фактите в нашите статии. Прочетете нашия редакционен процес, за да научите повече за това как проверяваме фактите и поддържаме съдържанието си точно, надеждно и заслужаващо доверие.

1. Признаци на припадък при кучето. Метрополитън Ветеринарни сътрудници.

2. Podell, M. et al. 2015 ACVIM Small Animal Consensus Statement On Seizure Management In Dogs (Консенсусно становище на ACVIM за малките животни относно управлението на припадъците при кучетата). Списание за ветеринарна вътрешна медицина, том 30, бр. 2, 2016 г., стр. 477-490. Wiley, doi:10.1111/jvim.13841