Синдромът на воблера е заболяване, което се дължи на компресиран гръбначен мозък във врата на кучето. Синдромът се характеризира с клатеща се походка, която причинява. Другите симптоми включват болки във врата, некоординираност и трудности при сядане или лягане. Съществуват многобройни причини за синдрома на колебаещия се кучешки впряг, като заболяването е по-разпространено при големи и гигантски породи като доберман пинчери, немски догани, мастифи и ротвайлери. Вашият ветеринарен лекар може да диагностицира синдрома на Wobbler с помощта на физически преглед и рентгенографски изследвания. Лечението обикновено започва с ограничаване на движението и болкоуспокояващи лекарства, но може да се наложи и операция. Прогнозата при синдрома на Воблер зависи до голяма степен от тежестта на състоянието.
Какво представлява синдромът на Wobbler?
Синдромът на воблера е неврологично заболяване, което се причинява от компресиран гръбначен мозък в областта на шията на кучето. Синдромът има много наименования и поддиагнози, включително нестабилност на шийните прешлени (CVI), малформация на шийните прешлени (CVM) и малформация на шийните прешлени – малартикулация (CVMM). Натискът върху гръбначния мозък причинява нервни проблеми и възпрепятства нормалната двигателна функция. Синдромът на воблера се характеризира с колеблива, нестабилна походка, причинена от нервни проблеми в крайниците. Съществуват два основни вида на синдрома: дисково-асоцииран синдром на воблера (DAWS) и костно-асоциирана цервикална спондиломиелопатия. Първият засяга кучета от едри породи на средна възраст, а вторият – млади кучета от гигантски породи.1
Симптоми на синдрома на клатушкането при кучетата
Понякога симптомите, причинени от синдрома на Воблер, се проявяват внезапно, но обикновено се появяват в млада възраст и прогресират бавно с влошаване на състоянието. Въпреки че клатенето на кучето често е забележимо, има и други, по-незабележими признаци, за които трябва да се внимава и да се лекуват, преди заболяването да стане все по-тежко.
Симптоми
- Променена походка
- Болезнена шия
- Некоординираност
- Затруднено изправяне или лягане
- Слабост
Променена походка
Най-ясният симптом на синдрома на Воблер е променената походка. Обикновено тя се изразява в колеблива, поклащаща се походка. Вашето куче може да прави по-дълги и по-бавни крачки, причинени от отслабването на задните крака. Когато синдромът на Wobbler напредне, може да бъдат засегнати и предните крака на кучето ви.
Болезнен врат
Вашето куче може да не желае да движи врата си поради болка, причинена от компресиран гръбначен мозък. Това може да изглежда като нежелание на кучето да се движи и да се опитва да избегне огъване на врата в каквато и да е посока. Понякога това води до избягване на храненето и пиенето, тъй като е твърде болезнено да се навеждат към купичките си. Когато не се лекува, болката във врата може да стане екстремна и сериозно да повлияе на качеството на живот на кучето ви.
Некоординираност
Ако кучето ви страда от синдрома на воблера, може да забележите, че то изпитва трудности с координацията. Освен клатене, това може да включва спъване и спъване и липса на представа за местоположението на краката в пространството, което е известно като проприоцепция.
Трудности при изправяне или лягане
Компресията на гръбначния стълб може да повлияе на способността на кучето ви да ляга, да сяда и да ходи. Това може да бъде причинено от болка, както и от постепенната парализа, която може да настъпи и да затрудни координацията на тези движения.
Слабост
Възможно е да забележите, че кучето ви проявява признаци на генерализирана слабост, дължаща се на синдрома на Wobbler. Хроничната болка при това заболяване може да бъде изтощителна. Освен това, тъй като това заболяване причинява увреждане на нервите, мускулите, които са инервирани от тези нерви, започват да отслабват или атрофират, което води до цялостна загуба на сила. И накрая, това заболяване може да причини прогресивна парализа, която в началото може да изглежда като слабост, а в крайни случаи може да прогресира до загуба на чувствителност и функции на крайниците.
Какво причинява синдрома на клатенето при кучетата?
Синдромът на воблера има две основни причини, но основните рискови фактори, които водят до тези причини, все още не са изяснени. Двете основни причини за синдрома на Wobbler са дискова цервикална спондиломиелопатия (DA-CSM) и костна цервикална спондиломиелопатия (OA-CSM), известна също като костна CSM. Дисково-асоциираната форма е най-често срещана при кучета на средна възраст и се причинява от комбинация от необичайно тесен гръбначен канал, който след това се компресира от дисковете, разположени между прешлените на шията. Това е подобно на начина, по който хората понякога описват „приплъзване на диска“. Свързаната с костите форма се причинява от разрастване на костните части на прешлените, което води до артрит, както и до притискане на гръбначния канал и гръбначния мозък. Съществуват няколко теории, които могат да обяснят защо някои кучета са предразположени към тези състояния:
- Генетика: Някои породи кучета са по-склонни да развият синдрома на Воблер, отколкото други, и той има наследствен компонент. Тези породи включват доберман пинчери, немски догове, мастифи и ротвайлери. Доберман пинчерите и немските догове са причина за 80 % от случаите на синдрома на Воблер. 2 Малките кучета също са предразположени към развитие на синдрома на Воблер, но той е много по-рядко срещан.
- Хранене: Някои проучвания показват, че храненето може да играе роля в развитието на синдрома на Воблер. Понастоящем се оценяват промени в храненето като възможен начин за лечение и/или предотвратяване на това състояние.
Как ветеринарните лекари диагностицират синдрома на Воблер при кучетата
Вашият ветеринарен лекар ще извърши пълен физически преглед и неврологично изследване, за да установи, че кучето ви има увреждане на гръбначния стълб в областта на шията. За да се стесни още повече диагнозата, това често ще бъде придружено от кръвни изследвания и рентгенови снимки, за да се изключат други състояния, които могат да причиняват симптомите на кучето ви. В много случаи вашият ветеринарен лекар ще препоръча насочване към специалист по неврология за допълнителни изследвания, включително анализ на гръбначномозъчната течност, ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография.
Как да лекуваме синдрома на клатенето при кучетата
Кучетата с леки признаци на синдрома на Wobbler понякога могат да бъдат лекувани консервативно с противовъзпалителни болкоуспокояващи лекарства и ограничаване на движенията. Това включва използването на гръден колан за разходки вместо повод за врата и опити кучето да бъде спокойно и тихо. На тези кучета не трябва да се позволява да тичат без каишка, да скачат върху и от мебелите или да играят грубо, особено в игри като теглене на въже. Ако признаците на кучето ви продължават или се влошават, ветеринарният лекар може да препоръча операция. Съществуват много различни хирургични подходи и всички те имат за цел да премахнат натиска върху гръбначния мозък, за да облекчат болката и другите симптоми на това състояние. Прогнозата варира в зависимост от тежестта на случая при всяко куче. Посетете ветеринарния си лекар, за да определите най-добрия план за лечение за вашето куче.2
Прогноза за кучета със синдром на воблера
Тежестта на състоянието определя прогнозата за кучетата със синдром на воблер. Кучетата с по-леки симптоми имат по-голям шанс за възстановяване. Кучетата с по-тежки симптоми, като например парализа, може никога повече да не ходят нормално, дори ако операцията подобри състоянието им. Ако кучето ви се подложи на операция, може да се наложи месеци на интензивна физическа рехабилитация, за да се извлекат максимални ползи и да се наблюдава най-голямо подобрение на функциите му. Целите на лечението са да се намали възможно най-много дискомфортът на вашето куче, дори и да не се възстанови напълно.
Как да предотвратите синдрома на колебаещия се
Понастоящем няма начин да се предотврати развитието на синдрома на воблера при отделно куче. Възможно е храненето да играе роля и изследванията да разкрият някои промени в диетата, които могат да предотвратят или забавят развитието на синдрома на Воблер, но това все още се проучва. Докато не се стигне до по-категорични заключения, най-добрият начин за предотвратяване на синдрома на Воблер е да се въздържате от развъждане на кучета, при които се наблюдава заболяването, за да се ограничи унаследяването на състоянието.
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
- Какво причинява синдрома на Воблер?
Синдромът на Wobbler може да бъде причинен от дискове в шията, които притискат гръбначния мозък, или от костно разрастване на прешлените, които притискат гръбначния мозък. Основните механизми, които водят до това, все още не са изяснени, но знаем, че генетиката играе важна роля.
- Ще се нормализира ли походката на кучето ми след операцията?
Възстановяването на кучето ви след синдрома на Воблер зависи от тежестта на симптомите. Кучетата с леки симптоми е по-вероятно да се възстановят напълно, докато кучетата с напреднал синдром на Воблер може никога повече да не могат да ходят нормално.
- Как да разбера дали кучето ми има синдром на Воблер?
Синдромът на воблера се разпознава по колебливата походка на кучето. Ако забележите, че кучето ви става некоординирано, ходи необичайно или има болки във врата, заведете го на ветеринар за диагностика.
