В този член Разширяване
- Какво представлява дегенеративната миелопатия?
- Симптоми
- Причини
- Диагностика
- Лечение
- Прогноза
- Профилактика
- ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
Дегенеративната миелопатия засяга сериозно кучетата, но първоначално може да се обърка с други състояния или болестни процеси.1 Като разбере повече за този генетичен проблем, собственикът на куче, който наблюдава признаци на дегенеративна миелопатия, като например слабост на крайниците, може да бъде по-добре подготвен за това как да се справи с това състояние, за да осигури възможно най-доброто качество на живот на своя домашен любимец.
Какво представлява дегенеративната миелопатия?
Дегенеративната миелопатия (известна още като ДМ) е заболяване, което засяга бялото вещество на гръбначния мозък, като го кара да се разпада или дегенерира, което води до слабост на задните крайници, която в крайна сметка прогресира до парализа.2 С течение на времето могат да бъдат засегнати и предните крайници. Тя е подобна на някои от формите на човешката амиотрофична латерална склероза (АЛС), която е по-известна като болестта на Лу Гериг. Това заболяване очевидно е опустошително за стопаните на кучета, тъй като в крайна сметка води до загуба на функции, които са толкова необходими за много от нормалните дейности на кучето.
Симптоми на дегенеративната миелопатия при кучетата
Първите признаци на дегенеративната миелопатия при кучетата са незабележими. Обикновено те се появяват при кучета на възраст над осем години.3 С напредването на симптомите на дегенеративната миелопатия те стават по-очевидни за собственика, но първоначално може да не са толкова видими. Прогресиращите признаци и симптоми на ДМ могат да включват:
Симптоми
- Клатене на задния край при изправяне
- Лесно се преобръща при бутане
- Клатене
- Свиване на лапите при опит за ходене
- Стържене на краката по земята при ходене
- Необичайно износени нокти на краката
- Затруднено ходене
- Затруднено ставане от седнало или легнало положение
- Падане при ходене или стоене
- Невъзможност за ходене
- Парализа на задните крайници1
Люлеене и клатене
Първоначално кучето със СД може да се клати или да се люлее леко в задните крайници, когато стои неподвижно. Освен това кучето лесно се преобръща, ако бъде леко бутнато. Но кучето не изпитва болка.
Скърцане на краката и свиване на лапите
С напредването на заболяването симптомите се влошават и задните крайници отслабват. Това може да доведе до остъргване на краката по земята, когато кучето се опитва да ги вдигне, за да се разхожда, което води до загуба на козина и увеличаване на дразненето на кожата. Възможно е да се появят кокалчета на лапите, като се започне от задните лапи. Кучето ще започне да свива кокалчетата си и да се опитва да ходи върху тях.
Износени нокти на краката
В резултат на неспособността на кучето да ходи правилно могат да се появят прекалено износени нокти (нокти на краката) и/или рани по краката.
Затруднено ходене и ставане
Кучето може да изпитва затруднения при ставане от седнало или легнало положение. Когато кучето се изправи, му е много трудно да ходи. На този етап може да му е трудно да изкачва стъпала и да кляка, за да се изпразни.
Падане
С напредването на заболяването кучето може лесно да се подгъне в коленете и да падне, ако загуби равновесие, дори без леко бутане.
Неспособност за ходене и парализа
В крайна сметка кучето със СД пада при опит за ходене и може да развие пълна парализа на задните крайници.1 В крайна сметка заболяването ще се развие и ще засегне и предните крайници.
Какво причинява дегенеративната миелопатия при кучетата?
Причината за дегенеративната миелопатия при кучетата е мутация в ген, наречен супероксид дисмутаза 1 (SOD1). Рисковият фактор е идентифициран през 2009 г.2
Как ветеринарните лекари диагностицират дегенеративната миелопатия при кучетата?
Първоначалните симптоми на дегенеративната миелопатия могат да приличат на тези при други заболявания, така че се изисква пълен физически преглед и често някои диагностични тестове, за да се изключат други причини за слабост на задните крайници. Ветеринарният лекар също така ще снеме пълна медицинска анамнеза, както и ще вземе предвид породата и възрастта на кучето. Могат да бъдат извършени диагностични тестове като рентгенови снимки, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, анализ на гръбначно-мозъчната течност (ГМТ), както и биопсия на гръбначния мозък.4 Това обаче не се извършва често и диагнозата ДМ обикновено се поставя след изключване на други потенциални заболявания.
Наличен е ДНК тест за проверка на мутацията на гена SOD-1, който често се препоръчва при рискови породи. Този тест се предлага в множество лаборатории.
Рисковите породи включват:1
- Кучета от породата американски ескимос
- Бернски планински кучета
- Борзои
- Боксьори
- Кардиганско уелско корги
- Чесапийк Бей Ретривъри
- Немски овчарски кучета
- Голдън ретривъри
- Големи пиринеи
- Кери Блу Териери
- Уелски корги от породата Пемброк
- Пудели
- Мопсове
- Родезийски риджбек
- Шетландски овчарски кучета
- Мекокожи уийтен териери
- Телени фокс териери
Как се лекува дегенеративна миелопатия
Дегенеративната миелопатия при кучетата не се лекува.4 Лечението на симптомите в хода на тяхното развитие може да помогне за поддържане на добро качество на живот при куче, което е диагностицирано с това заболяване. Упражненията, разходките, плуването и физиотерапията са жизненоважни за удължаване на качеството на живот на кучето с ДМ. Специалните колани за подпомагане на кучето при ходене, предотвратяването на увреждане на стъпалата, увеличаването на сцеплението чрез разхождане на кучето по трева вместо по бетон и поставянето на килимчета на хлъзгави подове могат да помогнат за отлагане на необходимостта от евтаназия.
Прогноза за кучета с дегенеративна миелопатия
След поставяне на диагнозата симптомите на кучето с дегенеративна миелопатия бързо се влошават. Гръбначният мозък ще продължи да дегенерира, кучето ще има проблеми да се изправи от легнало положение и с течение на времето придвижването ще става все по-трудно. В крайна сметка кучето с ДМ ще стане инконтинентно. Последният етап на ДМ е парализата.
Как да предотвратим дегенеративната миелопатия
Единственият начин да се предотврати дегенеративната миелопатия при кучетата е селективното развъждане. Преди да закупите рисково куче, поискайте от развъдчика да ви покаже резултатите от изследването на мутацията на гена SOD-1 на родителите, доказващи, че и двамата носят две копия на нормалния ген.
Често задавани въпроси за атаксия при кучетата
- Кога трябва да умъртвите куче с дегенеративна миелопатия?
Когато кучето ви е в късен стадий на дегенеративна миелопатия, нещо, за което вашият ветеринарен лекар ще ви информира , ще настъпи момент, в който то ще изпитва толкова силна болка, че ще трябва да вземете това решение.
- Как да се грижа за куче с дегенеративна миелопатия?
Може да се наложи да купите на кучето си специални обувки, за да му помогнете да ходи по-добре. Шейна може да помогне за поддържане на задната част. Доказано е, че физиотерапията за вашето куче удължава значително живота му. Смяната на постелята от легло със страни към плоско легло може да облекчи усилията му при ставане от леглото. Вашето куче може да се нуждае от памперси, така че имайте предвид това, за да избегнете бъркотия, която ще бъде стресираща и за двама ви.
- Колко дълго могат да живеят кучетата с дегенеративна миелопатия?
След като кучето ви бъде диагностицирано с дегенеративна миелопатия, му остават само от шест месеца до три години живот.
- Колко бързо се развива дегенеративната миелопатия?
За съжаление това заболяване се развива доста бързо. Обикновено кучетата стават параплегични в рамките на една година след поставянето на диагнозата.
